Правителството на страната, която неотдавна тънеше в безизвестност, а сега достигна глобално значение, прие план, който има цел още повече да ускори социалното и икономическо развитие на Екваториална Гвинея. Планът се нарича”Хоризонт-2020”. Приоритетни направления са инвестициите в инфраструктурата,енергетиката, телекомуникациите, транспорта, туризма, образованието и здравеопазването. В същото време транснационалните компании продължават да се сражават за нефтените концесии и правото да участват в строителството на бързо развиващата се газова индустрия. През тази година президентът Теодоро Обианг Нгема Мбасого е председател на Африканския съюз и това обстоятелство прави усилията на Екваториална Гвинея още по-забележими. Ще може ли ръководството на страната да привлече нови инвеститори? Ще успее ли Екваториална Гвинея да изработи ефективна и прозрачна стратегия на икономическо развитие и борба с бедността? Възможно е някъде зад пределите на Африка името на една от най-малките страни на континента да не звучи в нощните издания на последните известия и да не се мярка постоянно на страниците на деловата преса, но много скоро това може да се промени и не само благодарение на неотдавна откритите запаси от нефт и газ, даващи мощен старт на икономическото и политическо развитие на страната. От януари тази година Екваториална Гвинея председателства и Африканския съюз-за пръв път в историята на тази организация.

«Хоризонт – 2020» – Развитие ден по ден

Борбата с нея – ключова точка в разработената от правителството програма за развитие « Хоризонт – 2020» е призвана в най-кратки срокове да се справи с бедността и да създаде основа за понататъчното развитие на икономиката на Екваториална Гвинея. Програмата се преплита с много от точките, приети от ООН «Цели за развитие на Хилядолетието «(Millennium Development Goals), а по тази точка «борба с маларията « остров Биоко вече достигна показателно понижаване на детската смъртност ,набелязана от ООН само до 2015 година . «Екваториална Гвинея беше най-бедната страна на континента» , каза президента Теодоро Обианг Нгема Мбасого в интервю , което дава през октомври 2010 година. Обианг идва на власт в тази бивша испанска колония в началото на 1979 година, сваляйки Франциско Масиас Нгема . Тогава през 1979 година перспективите на страната бяха тъмни, защото националната икономика беше построена изключително на селското стопанство и износа на дървесина. «Но след като у нас намериха нефт, ние започнахме да преустройваме страната и аз мисля, че ако ние продължаваме да правим това ,което правим сега, то към 2020 година всички, присъщи на неразвитите страни проблеми ще останат назад в миналото « -каза президента Обианг. Стабилното бъдеще – към неговото постигане е насочена програмата «Хоризонт – 2020» .За тази цел беше създаден « Фонд за социално развитие «, с помощта на който правителството смята радикално да подобри образованието, здравеопазването, да построи съвременна система за водоснабдяване и канализация, да обезпечи равенство на половете и развитие на общините.Само през миналата година за тези цели президента Обианг отдели повече от 1 милиард долара. « Това е глобален план, който засяга всички страни от живота на страната,а не само някой сектор.Още повече има определени базови моменти /такива като здравеопазване и създаване на инфраструктура/, които са особено важни, защото обезпечават по-нататъшното развитие на страната». Преки чуждестранни инвестиции: промяна на живота към по – добър Преди 15 години Екваториална Гвинея е била не такава, каквато е сега.Там не е било възможно да намериш нито един приличен път,средствата за телекомуникация са били рядкост – изостанала във всичко страна. С идването на големите нефтени корпорации дошли и новите възможности , доходите от продажба на нефт напълно изменили облика на цялата страна. « В днешно време инвестициите в нефтогазовия сектор надвишиха 35 милиарда долара» -признава Габриел М. Обианг Лима , министър –делегат по полезните изкопаеми, промишлеността и енергетиката. Ние предполагаме, че след няколко години тази цифра ще се увеличи до 45 милиарда долара Със средствата , получени в бюджета от нефтените компании, са построени хиляди километри съвременни пътища, пристанища, аерогари,а също така и създадени много работни места. Малабо и Бата, двата големи града на страната , станаха космополитни центрове на бизнеса, където компании от всички краища на света-от Бразилия до Русия-работят във всички сектори на гвинейската икономика. Международното сътрудничество се развива в такива области като енергетика,създаване на инфраструктура,строителство, търговия, телекомуникация и транспорт. Всеобщата модернизация на страната докосна и оптическата система на връзки и сега китайската фирма ZTE, специализирана в технологиите за комуникация, монтира първата в страната нова мрежа с висока пропускателна способност. «Един от гигантските инфраструктурни проекти, които се осъществяват в страната, е разширяването на пристанищата» – продължава Габриел Обианг Лима, добавяйки,че на мароканската фирма Somagec са и били необходими само две години, за да завърши първата фаза на реконструкцията на пристанището Малабо. Остров Биоко може да получи максималния обем инвестиции за строителството на пристанището , така и най-отдалечената провинция Анобан с нейните възможности и вложения , реализацията на които се оценява на повече от 425 милиарда долара».

Много нефт на хоризонта. Топливна инжекция за Екваториална Гвинея

Когато в 1983 година компанията Repsol намери в близост до остров Биоко природен газ, никой в света не придаваше особено значение. Няколко крупни американски компании също проиграха своя шанс, докато през 1990 година Walter International ( Marathon) – собственник на най-големите обекти на нефтогазовия сектор от Хюстън,щата Тексас, не започнала да пробива. След една година Екваториална Гвинея вече изнасяла нефтен кондензат. Това станало възможно благодарение на настойчивостта на президента, който след всичките 12 години безрезултатни търсения казвал, че може да се намери достатъчно нефт, за да промени страната. «Ние знаем,че задачата не е от леките и ни предстои много дълъг път»- каза президентът Обианг в своята реч на Международния икономически форум в Кейптаун през 2010 година. «Понеже става дума за развитието на страната, която започна своя път от нищото. Понеже става дума за изменението на начина на мислене, сформирано в условията на неразвитост и забрана на навиците и традициите, пречещи на съвременното развитие.» Следователно не е изненадващо, че правителството на Екваториална Гвинея е заявило решимост да използва доходите от продажбата на нефта в борбата с неграмотността, бедността, племенния и политичести опортюнизъм . Но икономическото развитие върви с много по-бързи темпове, отколкото Екваториална Гвинея можеше да подготви кадри, необходими за обслужване на собствената и икономика Сега нефтодобивът съставлява 260 000 барела суров нефт на ден, като в тази цифра не влиза производството на кондензиран пропан,бутан,метанол и втечнен природен газ. Министър Овоно Еду набляга на това, че правителството разглежда също и развитието на така наречената зелена енергия – строителството на алтернативни електростанции, използващи енергията на вятъра, реките и биогоривото.»Всички тези проекти в настоящия момент се намират в зародиш, но ние имаме програма и виждане за бъдещето,тъй като когато традиционните нефт и газ се изчерпат, ние ще можем да използваме възобновяеми енергийни източници».Както казва министъра –делегат на енергетиката Габриел Обианг Лима, инвестициите в енергетическия сектор на Екваториална Гвинея са достигнали 40 милиарда долара , вложени в различни компании. «Нашата главна цел е в продължение на дълъг период да поддържаме нефтодобива на ниво 300000 барела на ден и не повече.Ако открием ново находище, такова като Асенг, то ние няма да поставим незабавно производството «на поток». Експлоатацията само ще компенсира изчерпването на другите находища и ще поддържа достигнатото ниво. Обианг Лима добави ,че последните две последователни години са били особено успешни и че стратегията на правителството на Екваториална Гвинея носи добри резултати. «Тези две години ,в течение на които ние много инвестирахме в инфраструктура, наблюдаваме много бърз ръст на нашата икономика.Последните 10 години дългът на Екваториална Гвинея почти е равен на нула.»

Усет за газ

Неотдавна Екваториална Гвинея реши да се заеме с гигантските газови джобове, намерени в местата на пробиване.Правителството се разпореди да се построи завод  за производство на втечнен нефтен газ, влезе в съдружие Marathon и Noble и сега владее ¼ част от първото в страната предприятие по производство на втечнен природен газ. С добива на този газ в страната се занимава държавната компаниа SONAGAS, която управлява въпросите на финансирането, производството и износа.в «Задачата е в това  да продължим да извличаме печалба от добива на газ в Екваториална Гвинея, минимизирайки при това неговото безполезно изгаряне на факли-казва Хуан Антонио Ндонг Ондо, генерален директор на SONAGAS. – Ефектът от разумното използване на газа никак не може да се нарече незначително.Като цяло ние произвеждама около 90 милиона кубически фута ежедневно. А от този газ ние ежедневно произвеждаме около 8000 барела бутан, 14000 барела пропан,3000 метрически тона метанол и примерно 3 000 000 кубически фута втечнен природен газ .» Целият газ се събира и минавя през технологически стадий на специализирани заводи на остров Биоко,откъдето втечненият природен газ и втечненият нефтен газ се товарят на танкери и се отправят зад граница.На шелфовата ивица отделена на Noble Energy се правят нови открития и един от приоритетите на правителството е да се обезпечи строителството на второ предприятие за производство на втечнен природен газ .

Енергия за народа

Преобразованията , протичащи в Екваториална Гвинея, предоставиха на народа истинска ера на просвещение. При това във всички направления-правителството си е поставило задача да електрифицира всеки дом в страната , така се казва и програмата на президента Обианг: «Светлина за всеки». Генералният директор на единствената в страната електроразпределителна SEGESA – Хуан Луперсио Нсиби Омого, даже нарича тази програма «масово движение». «Това е велика мечта на нашето правителство –убеждава Нсиби Омого, – чрез строителството на инфраструктура един път и завинаги да решим проблема с дефицита на електроенергия. Когато нашите клиенти могат да използват електричество без прекъсване 24 часа в и 7 дни в седмицата,това ще бъде голяма победа на компанията. SEGESA е основана през 1990 година, заемайки мястото на множество генериращи и разпределителни компании. В светлината на сегашния растеж на инфраструктурата ,електрификацията стана жизнено необходима и изиква колективни усилия. Явявайки се държавна компания , SEGESA исползва всички преимущества ,които дава сътрудничеството на правителството с китайските компании,а също и сътрудничеството с Куба.

Банкиране. Кредитния бум за реалната икономика

Правителството на Екваториална Гвинея се старае максимално бързо да въплати в живота програмата «Хоризонт – 2020», заради което се стреми да задейства всички финансови институции.Четири банки, активно работещи в страната, са длъжни да инвестират и в собствено развитие,отчитайки новите услуги и продукти, които започнаха да се появяват в края на 20 век. Банкомати, интернет-банкиране- всичко това изисква мигновена връзка между участниците на пазара. Интертетът –засега не е навсякъде и не винаги е достъпен, но банките и корпоративните клиенти вече доста добре и ефективно си сътрудничат. Екваториална Гвинея е страна на контрастите. През 1995 година,по данни на МВФ, нейните валутни резерви съставляват само 40000 долара- едва стигащи да покрият една седмица износ.В края на 2006 година валутният резерв достига 3,1 милиарда долара. Низките лихви по депозитите в регионалната банка на държавите от Централна Африка все повече безпокои правителството,което убеждава регионалната група СЕМАС на икономическата и финансова общност на Централна Африка да промени своите правила. Президентът Обианг много иска неговата страна да получи разрешение да инвестира в задгранични активи. Сега в страната работят само четири банки .Освен CCEI G.E. (дъщерна банка на камерунската банка CCEI), има още дъщерна на габонската банка BGFI; банк SGBGE (дъщерна на френската банкова група Societe Generale) и неотдавно образуваната Национална банка на Екваториална Гвинея, която започна банкови операции през септември 2006 година.

Проектирайки бъдещето

Програмата за развитие «Хоризонт-2020» би била утопия без огромната работа по строителството на базова инфраструктура. Второто възраждане на Екваториална Гвинея – това са 756 проекта , 90% от които финансира правителството, и всичко това за сметка на доходите от нефт. Но страната не е съгласна да остана нефтена бъчва. «Ние сега създаваме база за бъдеща туристическа индустрия-казва бившия министър на инфраструктурата Марселино Ойоно Нтутуму. – ето защо строиме летище на остров Корсико. След създаването на базова инфраструктура ние искаме да поканим за сътрудничество бизнесмени и експерти и да започнем пълноценна работа в туристическия сектор .» Толкова много внимание отделено на всички проекти говори за наличието на стратегически план и желание да се укрепи икономическия успех. За намиращите се в различни стадии на развитие проекти отговаря GEPROYECTOS (Национален комитет по проектиране,планиране и мониторинг ), който се оглавява от Тарсисио Обама Нзенг. «В края на 2010 година са завършени 185 проекта – казва Обама. – Ние регистрирахме около 200 гвинейски и чуждестранни предприятия, които работят в строителния сектор на нашата страна. Тарсисио Обама Нзенг лично се занимава с особено важните проекти, едновременно контролира работата на всички останали обекти. «Ние завършихме три поредни строителства на мостовете в Бата, дополнителни работи по системата на водоснабдяване и пречистване в градовете Едебийн,Монгомо » – казва той . Новите пътища между Ниетанг и Евинайонг, както и между Бата и Мбини, вдъхнаха нов живот в тези градове. «В Бата ние завършихме реконструкцията на Националния институт по средно образование носещ името на Карлос Лванги и Политехническия център. Ние също завършихме строителството на няколко института за средно образование в общините Биджабиджан, Битика, Ликург и Евинайонг» Говорейки за водата, Обама Нзенг обърна внимание, че в тези места, където са построени новите системи за водоснабдяване, неколкократно се е снижила заболяевамостта на населението, в частност от малария. Обама говори за плодотворно сътрудничество на правителстените агенции с частните строителни фирми , както гвинейски, така и чуждестранни. За да привлече частния инвеститор, правителството предлага най–съблазнителните условия «Например, ако някой иска да вложи средства в хотелиерския бизнес-казва Обама, – то той не трябва да заплаща земята. Другата възможна преференция е освобождаване от данъци.»